Националният футбол е имал своите победи и преди 1994 година

    Националният отбор по футбол дебютира на 21 май 1924 година в квалификациите за Летните олимпииски  игри, губейки с 0:6 от Австрия във Виена. Но през 50-те и 60-те години постига най-големите си успехи – ТРЕТИ на Летните олимпийски игри в Мелбърн през 1956 г.; СРЕБЪРЕН медал на ХІХ олимпийски игри в Мексико, както и пети на Евро 1968.

   България за първи път се класира за Световно първенство през 1962 година. Участвайки на финалите през 1966, 1970, 1974 г. отборът е елиминиран, без да запише победа. На Световното през 1986 година стига до 16-тина финал, но все още е без победа. И най-големият успех е ЧЕТВЪРТОТО място на Световното първенство, когато българският тим побеждава тогавашния шампион Германия , а първото място в голмайсторската надпревара е присъдено на Христо Стоичков – Камата.

А предшествениците на Стоичков – легендарните Гунди и Котков!

    Нападателят Георги Аспарухов Рангелов, наричан Гунди, е обявен за най-великият български футболист на ХХ век. Бил е висок 186 см. Той е „заслужил майстор на спорта” и носител на сребърен „Народен орден на труда” през 1965 година.

    Никола Котков /с нежния прякор Котето/ е нападател на „Локомотив” София. Роден на 9 декември 1938 година. Има 322 мача и 163 гола в „А” група. Може би само професионалистите си дават сметка какво означават тези цифри! Двукратен шампион на страната през 1964 г. с „Локомотив” и през 1970 и 1971 г. с „Левски” носител на Купата на Съветската армия. Невероятен нападател с изключителни физически качества и интелигентност в играта. Притежава страхотни умения с левия крак, техничен, бърз. Светкавична мисъл, ориентация за части от секундата. Перфектният нападател! Коректен джентълмен на терена и извън него. Печели купата за индивидуално спортменство през 1970 година. От него трябва да попият достойнство съвременните значително по-брутални футболисти!

Защото все пак футболът е интелигентна игра!

 

Иван Димов – ученик от ІХ клас

Спортно училище – град Велико Търново

24.04.2014 г.

Младите надежди на българския хандбал

Младите надежди на българския хандбал

учат в Спортно училище – град Велико Търново

     Момичетата на ХК „Етър 64“ Полина Генчева, Христиана Гавраилова, Мария Спирдонова, Виктория Маринова, Антония Игнатова, Данислава Петрова, Владислава Кръстева, Кристиана Караманлиева, Яна Стефанова – 14-годишни и 16-годишни девойки младша възраст -  са многократни шампиони на страната. „Етър 64“ в последните години е без конкуренция в женското направление на хандбала в България. С помощта на двуразовите тренировки в Спортното училище и с невероятния талант на треньорката им Зоя Стефанова /в челната десетка на българските спортисти за 2013 година/ те нямат изпусната титла. Призови награди заслужиха Мария Спирдонова – най-добър защитник и най- добър десен гард в България, Антония Игнатова – най-добро ляво крило.

    Тази впечатляваща динамична игра е съществувала и в древността – в Гърция и в Германия. Хандбалът започва да се играе масово през 1920 година, а 16 години по-късно е вече олимпийски спорт – през 1936 година на игрите в Берлин. Първият шампион е Германия, сребърните медали взима Австрия, а бронзовите – Швейцария. В хандбала преобладават мъжките отбори. Жените са включени за първи път на летните олимпийски игри в Монреал през 1976 г.

    Хандбалното игрище е с малки размери - 35 м на 18 метра. Състезават се 14 спортисти в два отбора. Представете си колко място им е нужно, за да се разгънат и да осъществят перфектната атака. Борбата за надмощие е ожесточена. Това прави играта много динамична и силова – обявена е за третата по грубост игра в света /след хокея и ръгбито/. Изключително мъжки и агресивен спорт.

     Физическите качества, съобразителността и концентрацията са определящи в този взривен спорт. Всичко трябва да се съчетае – бързината на лекоатлета, ловкостта и точността на стрелеца, координацията на гимнастика. И интелектът – решенията трябва да се вземат за част от секундата.

    Подборът на играчите е определящ. От разпределителя /стратега в центъра/  зависят комбинациите, той следи всяка част от играта и намира правилното решение за своя отбор. За ляв и десен гард са подходящи по-ръстови играчи,  защото тяхната задача е да стрелят от далечна дистанция. Крилата /ляво и дясно/ стартират мигновено с изсрелването на топката от противниковия отбор. Светкавичен пробив ... и гол във вратата на противника. Ако вратарят позволи! Той има и големи права – да играе с всяка част на тялото си, и ограничена територия – само във вратарското поле. Пивотът е другият важен пост, играе в защитата на противниковия отбор и целта му е да отваря коридори и набирания.

    Кои са най-добрите женски отбори в света? Олимпийски шампиони през 1976 и 1980 година са рускините /СССР/. В две поредни олимпиади победителите са от Южна Корея /1988 г. и 1992 г./. Датчанките не отстъпват златото на следващите три олимпиади – 2000 г., 2004 г., 2008 г. В последните две фаворитки са отборите на Норвегия.

    А бъдещето на българския хандбал? Спорт, в който няма пари! Бюджетът, отпуснат от Министерството на спорта на БФХ за 2013-та беше 53 хиляди лева. Тази завладяваща игра не се радва на популярността и финансирането на футбола.  За три години момичета от няколко различни поколения, без да допуснат нито една загуба, спечелиха на два пъти Challenge trophy – Европа и веднъж Междуконтиненталния турнир в Монтерей (Мексико), както и още куп индивидуални награди. Спечелиха без шум, без претенции, при пълно медийно мълчание. Момичета от 16 до 23 години играха за България и победиха мощни във финансово отношение нации като Австралия, Канада, Израел, Белгия….

     В проектонационалния отбор, девойки до 16 години, влязоха състезателките на „Етър 64“. Момичетата са силно мотивирани: „Влагаме душа, ум и енергия. Може би за такава всеотдайност ще постигнем и международни награди. Имаме талант и умения и рано или късно ще покажем качествата си на международната сцена“.

Полина Генчева –  IХ клас,

Спортно училище – град Велико Търново

Днешният футбол в България е разочароващ

    През последните години българският футбол е на много ниско ниво. Няма го онова време, когато България стана 4-та в света /на Световното първенство през 1994 година/. Няма ги и футболистите, които не играеха за пари и известност, а за удоволствие и защото футболът е животът им.

    Днешният футбол в България е разочароващ. Играе се за пари, а не за отбора. Влияят всички други фактори с изключение на тези, които са на терена – 22 играчи. Пoдкупват се съдии, купуват се мачове!

   Вчера се изигра вечното дерби в България. Срещнаха се „Левски” и ЦСКА. Трети мач между тях за годината. Победител и от трите срещи – ЦСКА. Армейците поведоха с 1:0. ”Левски” изравниха, но в края на мача бяха изтощени от вечния си съперник и от собствената си агресивност. След поредната грешка в защитата, ЦСКА се възползва и поведе с 2:1 в 86 минута. В добавеното време по-добрият отбор на терена вкара и трети гол и спорът между градските съперници приключи. Тази загуба за „Левски” е голям провал, защото отборът за първи път няма да участва в турнира Лига Европа.

    „Левски” навършва 100 години от създаването на клуба, но този сезон показа изключително слаба игра и допусна рекордната 12 поредна загуба. Публиката посрещна любимия си отбор с изключителна хореография за юбилея, с огромен 75-метров транспарант: „История вековна, водена от идеала, чест и слава ни е завещала”. Запалянковците на ЦСКА отговориха мощно с хиляди балони и ленти в бяло и червено.

    Разочаровани и вбесени от третата загуба от вечния противник ЦСКА, след мача феновете на „Левски” съблякоха футболистите голи и ги посъветваха да напуснат клуба. По-късно футболист на „Левски” скандализира медиите с изказването: „Не ме е грижа за синята фланелка”.

    Повечето клубове купуват чужденци и играят с тях. Школата им тренира до едно време и след това от 20 остават един-двама.

     Това трябва да се промени! Да се дават шансове на юношите! Да се построят терени и бази, където да тренират!

 Христомир Дончев – ІХ клас

Спортно училище – град Велико Търново

22.04.2014 г.

44-ти турнир по свободна борба „Млади Данколовци”

Победители от Спортно училище – град Велико Търново

в 44-я турнир по свободна борба „Млади Данколовци”

         Престижният турнир се проведе за  44-ти път на 5 април 2014 г. в град Севлиево. 74 борци от 11 български клуба по борба премериха сили и умения на тепиха. Схватките се проведоха в четири възрастови групи – деца, момчета, кадети и юноши.

       От Великотърновския клуб по свободна борба ”Илия Павлов” участваха четирима състезатели: Борислав Колев – момчета, Тодор Димов и Ивайло Нанчев – кадети /и тримата са ученици в Спортно училище – град Велико Търново/ и Александър Златов при юношите.

      Борислав Колев се класира на ІІ място в категория до 47 кг, след като на четвърт и на полуфинала надви убедително своите съперници. На финала се изправи срещу Галин Ангелов от Горна Оряховица, който е шампион на България за миналата година, и след оспорвана битка загуби по точки от своя съперник.

      Шампион при кадетите в категория до 50 кг без никакъв проблем стана Тодор Димов, като смаза конкурентите си. Отново при кадетите в по-тежката категория до 69 кг бронзов медалист стана Ивайло Нанчев. Със сребро се окичи Александър Златов в категория до 66 кг – юноши, който на финала загуби от домакина Ангел Димитров.

       Поради контузия в турнира не взе участие един от най-добрите състезатели на клуба по свободна борба „Илия Павлов” – гр. В. Търново Мартин Цачев, който се класира на ІІ място в България на Държавния личен шампионат по борба свободен стил в категория до 46 кг – кадети.

      Всички участници в турнира получиха грамоти и тениски и много се зарадваха на вкусните награди, осигурени от „Детелина”, защото диетите и свалянето на килограми са ежедневие за борците.

Ивайло Нанчев – ученик от ІХ клас

Спортно училище – град Велико Търново

10.04.2014 г.

Конният спорт – красив и аристократичен

   Наследници на свободния дух и племенната памет на своите дрeвни предци, възпитаниците на Спортно училище – град Велико Търново имат своите призови места в състезанията по конен спорт: Ирина Николова от VІІ клас – І място на Държавно първенство в дисциплината прескачане на препятствия и ІV място на всестранна езда; Мария Любенова Велчева от VІІІ клас – І място на Държавно първенство по всестранна езда – юноши; Силвена Иванова Тодорова от ІХ клас – І място на Държавно първенство по всестранна езда – юноши, ІІІ място на Държавно първенство в с. Войводино. Красивите амазонки са състезателки на спортен клуб „Калоян 92”, говорят с любов и възхищение за конете и са всеотдайни в грижите си към тях.

    Конният спорт има стара история. Има сведения за опитомяването, обяздването и използването на коне от бронзовата епоха.  Преди близо 5000 години в Централна Азия е имало примитивни състезания. Надбягванията са основен мотив в митовете и легендите. В древните Олимпийски игри този спорт е бил сред най-гледаните. Състезанията с коне са едни от най-известните древногръцки, римски и византийски спортове. Рицарите развиват конната езда през Средновековието. Професионалното му развитие започва по времето на кралица Анна през 18 век в Англия. Модерният конен спорт се появява на Олимпийските игри през 1900 година. Днес трите олимлийски дисциплини са прескачане на препятствия, всестранна езда и обездка.

     Международната федерация/FEI/ по конен спорт е създадена през 1921 г. Всяка федерация определя кои дисциплини ще развива.

     Неспециалистите имат нужда от малко информация:

Обездката /висшата езда/ показва пълната хармония между коня и ездача. Провежда се на специален пясъчен манеж с размери от 20 до 40  или 20 до 60 метра. Оценяват се хармоничността в движенията на коня, свободата и равномерността на крачките, лекотата на предните и ангажирането на задните крака, изразяващи се в жив импулс; възприемането на поводите по всяко време, без проява на напрежение и съпротива.

Всестранната езда е комбинирано състезание, което протича на три етапа – тест по обездка /вече знаете какво е/, крос-кънтри с препятствия и тест по прескачане. Базирана е на военни тестове, използвани в кавалерията.

Ендюранс е дисциплина, която проверява издръжливостта и бързината на коня. Пресечената местност е истинско изпитание за добрата подготовка и за отношението между ездача и коня.

Най-популярната дисциплина е прескачането на препятствия. Има няколко разновидности – състезания за време, ловно скачане, щафета и други. На терен от около 500 метра /паркур/ са подредени от 9 до 16 препятствия с различна форма и размери, които трябва да бъдат преодолени в съвършен синхрон между ездача и коня за най-добро време.

И други дисциплини са популярни по различни краища на света – поло, поло кросс, Шоу Хънтър.

Съвършенството на природата е в движенията на коня. В спорта те са наречени алюри и са няколко вида:

Ходом – скорост до 6,4 км в час, увеличен ход, събран ход, съкратен ход, разединен ход;

Тръс – обикновен, увеличен, събран или съкратен тръс – от 8 до 12 км в час;

Галоп – обикновен, увеличен или събран галоп – между 40 и 48 км в час;

Кариер – най-бързият ход, разновидност на галопа.

Красив и аристократичен спорт, съчетаващ силата, качествата и дресировката на конете, уменията на ездача и хармонията между тях. Но едва ли се досещате, че конният спорт е един от най-опасните. Статистиката сочи, че на хиляда жокеи 600 са били лекувани медикаментозно заради травми. Два на всеки 1000 коня умират по време на бягане.

Този опасен спорт има своите страстни привърженици, а всеотдайността винаги води до големи успехи:

Олимпийски постижения за българския конен спорт:

  • 5-то място  за Генко Рашков с кобила Еуфория – Стокхолм, 1956 г.
  • 5-то място  за Цветан Дончев с кон Медисон – Москва, 1980 г.
  • 9-то място Борис Павлов с кон Монблан – Москва, 1980 г.

Най-добри балкански постижения индивидуално:

  • 1-во място – Стефан Шопов – прескачане на препятствия, 1969 г.;
  • 1-во място – Ивайло Любенов – прескачане на препятствия, 2001 г.;
  • 1-во място – Георги Гаджев – обездка, 1973,1981 и 1987 г.;
  • 1-во място – Ивелин Вълев с кобила Пина Колада – прескачане на препятствия - 2009 и 2010 г.;
  • 1-во място – Мирослав Илиев с кон Лазурен  - всестранна езда, гр. Сигишоара, 2013 г.

През 2011 г. Българската федерация по конен спорт е организатор на престижни надпревари – Балканският шампионат по всестранна езда /Шумен/, Световната купа по прескачане на препятствия /Божурище/ - най-авторитетната международна проява. Българският национален отбор триумфира с Купата на нациите с категорична и емоционална победа. Успехът за страната постигат: Калин Неделчев с кон Се Мон Ами, Аспарух Атанасов с кобила Джесика де Боа, Росен Райчев с Уинчестър ван де Бадеборн и Валентин Вълков с Били Кинг.

„Клуб „Калоян 92” е най-успешният тим, регистриран в БФКС, и през последните години е многократен носител на приза „Спортен клуб на годината” – твърди списание ”Езда”. От 2012 г. клубът работи по специализирана програма съвместно със Спортно училище – град Велико Търново с прием от V клас, конен спорт. Училището осигурява целодневен режим на обучение, общежитие, двуразови тренировки, спортни екипи и спортен лагер за възпитаниците си.

Силвена Тодорова – ученичка от ІХ клас

Спортно училище – град Велико Търново

 

 

 

 

2013. Спортно училище - град Велико Търново