Младите надежди на българския хандбал
Младите надежди на българския хандбал
учат в Спортно училище – град Велико Търново
Момичетата на ХК „Етър 64“ Полина Генчева, Христиана Гавраилова, Мария Спирдонова, Виктория Маринова, Антония Игнатова, Данислава Петрова, Владислава Кръстева, Кристиана Караманлиева, Яна Стефанова – 14-годишни и 16-годишни девойки младша възраст - са многократни шампиони на страната. „Етър 64“ в последните години е без конкуренция в женското направление на хандбала в България. С помощта на двуразовите тренировки в Спортното училище и с невероятния талант на треньорката им Зоя Стефанова /в челната десетка на българските спортисти за 2013 година/ те нямат изпусната титла. Призови награди заслужиха Мария Спирдонова – най-добър защитник и най- добър десен гард в България, Антония Игнатова – най-добро ляво крило.
Тази впечатляваща динамична игра е съществувала и в древността – в Гърция и в Германия. Хандбалът започва да се играе масово през 1920 година, а 16 години по-късно е вече олимпийски спорт – през 1936 година на игрите в Берлин. Първият шампион е Германия, сребърните медали взима Австрия, а бронзовите – Швейцария. В хандбала преобладават мъжките отбори. Жените са включени за първи път на летните олимпийски игри в Монреал през 1976 г.
Хандбалното игрище е с малки размери - 35 м на 18 метра. Състезават се 14 спортисти в два отбора. Представете си колко място им е нужно, за да се разгънат и да осъществят перфектната атака. Борбата за надмощие е ожесточена. Това прави играта много динамична и силова – обявена е за третата по грубост игра в света /след хокея и ръгбито/. Изключително мъжки и агресивен спорт.
Физическите качества, съобразителността и концентрацията са определящи в този взривен спорт. Всичко трябва да се съчетае – бързината на лекоатлета, ловкостта и точността на стрелеца, координацията на гимнастика. И интелектът – решенията трябва да се вземат за част от секундата.
Подборът на играчите е определящ. От разпределителя /стратега в центъра/ зависят комбинациите, той следи всяка част от играта и намира правилното решение за своя отбор. За ляв и десен гард са подходящи по-ръстови играчи, защото тяхната задача е да стрелят от далечна дистанция. Крилата /ляво и дясно/ стартират мигновено с изсрелването на топката от противниковия отбор. Светкавичен пробив ... и гол във вратата на противника. Ако вратарят позволи! Той има и големи права – да играе с всяка част на тялото си, и ограничена територия – само във вратарското поле. Пивотът е другият важен пост, играе в защитата на противниковия отбор и целта му е да отваря коридори и набирания.
Кои са най-добрите женски отбори в света? Олимпийски шампиони през 1976 и 1980 година са рускините /СССР/. В две поредни олимпиади победителите са от Южна Корея /1988 г. и 1992 г./. Датчанките не отстъпват златото на следващите три олимпиади – 2000 г., 2004 г., 2008 г. В последните две фаворитки са отборите на Норвегия.
А бъдещето на българския хандбал? Спорт, в който няма пари! Бюджетът, отпуснат от Министерството на спорта на БФХ за 2013-та беше 53 хиляди лева. Тази завладяваща игра не се радва на популярността и финансирането на футбола. За три години момичета от няколко различни поколения, без да допуснат нито една загуба, спечелиха на два пъти Challenge trophy – Европа и веднъж Междуконтиненталния турнир в Монтерей (Мексико), както и още куп индивидуални награди. Спечелиха без шум, без претенции, при пълно медийно мълчание. Момичета от 16 до 23 години играха за България и победиха мощни във финансово отношение нации като Австралия, Канада, Израел, Белгия….
В проектонационалния отбор, девойки до 16 години, влязоха състезателките на „Етър 64“. Момичетата са силно мотивирани: „Влагаме душа, ум и енергия. Може би за такава всеотдайност ще постигнем и международни награди. Имаме талант и умения и рано или късно ще покажем качествата си на международната сцена“.
Полина Генчева – IХ клас,
Спортно училище – град Велико Търново