Фенове и симпатизанти
Фенове и симпатизанти – да!
Футболни хулигани – не!
На 6 април в София раздразнени фенове на „Левски“ биха журналиста Явор Русев
Футболното хулиганство е изключително агресивно поведение! Чупене на предмети, автобуси, сбивания, неприлични думи, замеряне на играчите и рефера с бутилки, хвърляне на бомбички, димки и ленти, които затрудняват играта, издигане на екстремистки лозунги. Истинска война!
И такава е имало – 111-годишна свещена война между привържениците на шотландските отбори „Рейнджърс“ и „Селтик“. Дадени са над 100 жертви. Младежи загиват, защото носят зелени тениски или преминават през квартала на противника. Само в един ден са дадени 66 жертви, а 140 души са били тежко ранени!
Непристойното поведение на феновете на футбола довежда до насилие, понякога и до смърт. Колумбийският национален защитник Ескобар бе разстрелян малко след като си отбеляза автогол на световното първенство през 1994 г. и стана причина отборът му да отпадне от шампионата. А ние, българите добре помним престижното представяне на нашите национали – IV място!
Екзалтираните привърженици на ЦСКА и „Левски“ унищожават стадиона, замерят футболистите с боклуци, бият се и леят кръв. През 1999 г. сините изпочупват няколко хиляди седалки на противниковия стадион. Развяват знамена с пречупени кръстове. Това поведение, представете си, става традиция! Полицаите полагат неимоверни усилия да укротят побеснелите тълпи! Хвърлена самоделна бомбичка убива 30-годишния М. Младенов, докато си почива в кафене. През 2000 г. във Варна хвърлен камък от червените фенове спуква главата на дете. Самите спортисти стават жертва на своите привърженици-агресори! Изпусната дузпа, пропуснат гол, фал завършват с жълт и червен картон, с разочарование и изгубен мач.
Понякога самите футболисти предизвикват хулиганското поведение на своите фенове. Неуместният удар с глава на Зинедин Зидан в лицето на противников играч бе широко коментиран.
А примерът на английските футболисти, съдени за побоя и груповото изнасилване на отблъснали атаките им жени? Колко деца се отъждествяват с Роналдо, който едва завършва 7. клас и пише наистина дългото си име с шест правописни грешки!
Умберто Еко, писател философ, лауреат на Нобелова награда, твърди, че „футболът е фашистка игра, защото също като фашизма отприщва долните страсти и буди звяра в човека без задръжки“. Звучи пресилено, но всяко струпване на тълпи провокира конфликти!
Христо Стоичков предлага: „Когато се хвърлят бомби, когато има нарушени е на реда, съответните отбори да бъдат наказвани със „затваряне на мачове“ /без публика/, лишаване от домакинство, да им се отнемат точки и др. Тогава и самите клубове ще знаят как и по какъв начин да действат спрямо нарушителите на реда“.
Спортът е положителна емоция, благородство, спортсменска надпревара! Това е игра, а не гняв, отмъщение и убийства! За да си истински спортист, първо трябва да си истински човек. Да уважаваш противника си, да приемаш спокойно загуба или победа. Трябва да култивираме спортсменското поведение. Агресивността е проява на ниска култура, на лоша дисциплина, тя е липса на характер! За да се наслаждаваме на хубава класическа игра, трябва да подкрепяме любимия отбор по всеки друг начин, само без агресия. За да не следват лоши примери малките запалянковци.
Всеки отбор губи, но и побеждава. Всеки спортист знае колко усилия са вложени в една победа. Да не позволяваме на тези, които не са положили грам труд, да безчестят играта! Защото ние сме спортисти и се гордеем с успехите си!
Лора Петрова – ученичка от IX клас
Спортно училище – град Велико Търново